Постинг
13.11.2014 21:58 -
Кой си ти?
Кой си ти?
Ако забравиш, че си мъж или жена и външния си вид. Ако забравиш, че си син или дъщеря на родителите си, баща или майка на децата си, приятел на приятелите си. Ако я няма свързаността ти със всички преходни неща. Ако от този момент страстта, хобито ти, желанията и стремежите ти станат неосъществими или по-лошо - престанат да ти доставят удоволствие? Какво ще остане тогава? Кой си ти? Кой съм аз? Момиче, момче, знаещи, можещи, с таланти или знания, с приятели и близки. Но всичко това е временно. Ако изчезне изведнъж - Кои ще сме ние ? Ако премахнем всичко, което живота би могъл да ни отнеме, от представата ни за себе си, какво действително ще ни остане ? Нищо. Едно безкрайно нищо, побрало целия свят. Нищо, а всъщност всичко. Защото в него няма нито грижи, нито проблеми, притеснения. Нямайки нищо, няма и какво да губим...
Какво ви притесни днес? Кой ви нарани? Кое ви разочарова? Какво изгубихте?
Има ли значение, ако то не засяга нищо от това, което реално сте вие. Кои сте вие? Работата, училището, парите, дрехите, близките ви хора, качествата, мечтите ви? Но всичко това може да ви бъде отнето... още утре. И може би точно за това живота е понякога "несправедлив", отнемайки ни "незаслужено" това или онова.. Може би просто иска да ни върне в правилната представа. Правилното усещане. Усещането за истинското ни Аз, в което няма проблеми, условия, грижи и ненужни привързаности. А само живот - като течаща вода. Чувстване - чист звук и отблясъци. Цялостна свързаност с всичко. Чиста радост, независима от никого. Като усещането по изгрев. Топъл трепет вътре в нас. Любов. Може би това наистина сме ние - Любов към всичко и всички.
Ако забравиш, че си мъж или жена и външния си вид. Ако забравиш, че си син или дъщеря на родителите си, баща или майка на децата си, приятел на приятелите си. Ако я няма свързаността ти със всички преходни неща. Ако от този момент страстта, хобито ти, желанията и стремежите ти станат неосъществими или по-лошо - престанат да ти доставят удоволствие? Какво ще остане тогава? Кой си ти? Кой съм аз? Момиче, момче, знаещи, можещи, с таланти или знания, с приятели и близки. Но всичко това е временно. Ако изчезне изведнъж - Кои ще сме ние ? Ако премахнем всичко, което живота би могъл да ни отнеме, от представата ни за себе си, какво действително ще ни остане ? Нищо. Едно безкрайно нищо, побрало целия свят. Нищо, а всъщност всичко. Защото в него няма нито грижи, нито проблеми, притеснения. Нямайки нищо, няма и какво да губим...
Какво ви притесни днес? Кой ви нарани? Кое ви разочарова? Какво изгубихте?
Има ли значение, ако то не засяга нищо от това, което реално сте вие. Кои сте вие? Работата, училището, парите, дрехите, близките ви хора, качествата, мечтите ви? Но всичко това може да ви бъде отнето... още утре. И може би точно за това живота е понякога "несправедлив", отнемайки ни "незаслужено" това или онова.. Може би просто иска да ни върне в правилната представа. Правилното усещане. Усещането за истинското ни Аз, в което няма проблеми, условия, грижи и ненужни привързаности. А само живот - като течаща вода. Чувстване - чист звук и отблясъци. Цялостна свързаност с всичко. Чиста радост, независима от никого. Като усещането по изгрев. Топъл трепет вътре в нас. Любов. Може би това наистина сме ние - Любов към всичко и всички.
Дейвид Камерън – Ангела Мергел – Българи...
„НОВИ ЦЕННОСТИ НЯМА ДА СЕ РОДЯТ“…
ЗА ФИЛОСОФИЯТА И ОБЕЗЧУДЕСЯВАНЕТО НА СВЕ...
„НОВИ ЦЕННОСТИ НЯМА ДА СЕ РОДЯТ“…
ЗА ФИЛОСОФИЯТА И ОБЕЗЧУДЕСЯВАНЕТО НА СВЕ...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1
Архив
